ИСТОРИЯ НА ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ - ВАРНА

Преди повече от сто години, на 1 октомври 1888 г., в България се открива първото висше училище - Висш педагогически курс, което по-късно става Софийски университет. През 1895 г. се създават три основни факултета - историко-филологически, физико-математически и юридически.

Раждането на българско висше училище е обосновано от обществени аргументи като назрялата нужда от създаването на институция на националната идентичност, обслужваща нацията и нейните практически потребности, която да фокусира в себе си цялостния космос на знанието. Съкровената българска надежда за университет е подхранвана и от твърде прагматични мотиви - подобно висше учебно заведение ще произвежда крайно нужните на държавата чиновници, правни кадри, учители. Някои са убедени, че е по-добре да се създаде само специализирано приложно-техническо училище “за стопанството и индустрията”, както е гласяло известното завещание на братя Евлоги и Христо Георгиеви, а друг вид образование да се получава в европейските университети.

На 23 януари 1904 г. със специален закон за университета държавното висше училище в София се обявява за университет. Името “университет” замества названието “висше училище” и става своеобразен символ, който черпи смисловите си внушения от многовековната традиция, в която е залегнала идеята за истината, за единството на знанието и свободата, за универсума на науката и културата.

Не закъснява и появата на първото българско висше търговско училище. Идеята за създаването му е плод на стопанския и културния подем, характерен за края на първото десетилетие на миналия век, и на нарасналата необходимост от стопанско образование. В началото на ХХ в. гр. Варна се утвърждава като един от основните търговски центрове на България. През 1911 г. ръководителите на Варненската търговско-индустриална камара обмислят възможността да се създаде Висше търговско училище, но избухналата война забавя осъществяването на тази идея. Решение за създаването му се взема през 1914 г. на ХХI сесия на Търговско-индустриалната камара.

Отпуснати са средства за бъдещия университет, но откриването му става на 14 май 1920 г. след решение на ХХV сесия на Варненската търговско-индустриална камара. На тази дата се поставя началото на българското висше икономическо образование. Институциализирането на първото българско Висше търговско училище е осъществено на 28 септември 1920 г. със заповед на тогавашния министър на търговията, промишлеността и труда. Така се създава вторият български университет.

Ръководството на училището се поверява на Върховен училищен съвет. Учебните занятия започват през есента на 1921 г. в сградата на търговската гимназия, чийто трети етаж е построен специално за нуждите на висшето училище. Те се откриват тържествено в актовата зала 101 с благословията на Варненско-Преславския митрополит Симеон. Приветствие поднася и лично цар Борис III. Присъстват членовете на търговската камара, банкери, търговци, индустриалци.

 

Първият ректор на Висшето търговско училище е радетелят за неговото създаване, проф. Цани Калянджиев. Роден е в Лясковец през 1866 г. Завършва гимназия във Варна, учи техническа химия в Московското императорско училище, завършва университета в Цюрих. Пет години живее в САЩ, където работи като химик във фабрика за производство на бои и химикали. През 1896 г. се завръща в България и постъпва като учител по химия в търговското училище в Свищов. Бил е химик в Министерството на търговията, в Дирекцията на народното здраве, преподавател в частното търговско училище в София. През 1904 г. Цани Калянджиев е поканен от Варненската търговско-индустриална камара да помогне за създаването на средно търговско училище в града.

През 1914 г. по негово настояване е построена сградата на търговското училище и се поставя въпросът за откриване на висше търговско училище. Търговската камара командирова Цани Калянджиев да проучи европейската университетска традиция и да потърси преподаватели. На 4 октомври 1921 г. във Варна се открива дълго жадуваното висше училище по търговия. Цани Калянджиев е назначен за ректор с научното звание “извънреден професор”. След защита на научен труд е избран за редовен професор по стокознание. До 1933 г. той е ректор на висшето училище. Научното творчество на проф. Цани Калянджиев е посветено не само на химията, стокознанието, стопанското развитие и търговията, а включва редица изследвания по въпросите на общото и професионалното образование. Преди смъртта си, на 28 март 1944 г., той завещава средства на Висшето търговско училище, за да се осъществи несбъднатата му мечта - създаване на научноизследователски институт за стопански проучвания.

 

До 1925 г. Висшето търговско училище е с двегодишен курс на обучение, каквато е и практиката в повечето европейски висши икономически училища. От учебната 1925/26 до учебната 1936/37 г. то е с тригодишен курс на обучение, а след 1937/38 г. е вече с четиригодишен курс на обучение.

През 95-годишното си съществуване варненската Алма матер сменя няколко пъти името си. До 1938 г. е Висше търговско училище, известно под името Търговска академия. От 1938 до 1945 г. е Висше училище за стопански и социални науки, а от 1945 до 1953 г. - Варненски държавен университет “Св. Кирил Славянобългарски”. От 1953 до 1963 г. е Висш институт за народно стопанство, който от 1963 до 1990 г. носи името на Димитър Благоев. През 1990 г. с решение на Общото събрание висшето училище е обявено за Икономически университет - Варна, утвърден през 1995 г. от Народното събрание.

МИСИЯ

Визията на Икономически университет – Варна е университетът да разгърне своя образователен и научноизследователски потенциал за интегрирането му в европейското образователно пространство и за повишаване на неговата устойчивост, конкурентоспособност и международна привлекателност с акцент върху генериране на ключови знания, умения и компетенции на своите възпитаници.

Мисията на Икономически университет – Варна е да бъде водеща образователна и научна институция с утвърдена идентичност в европейското образователно пространство, ориентирана към осигуряване на висококачествено обучение на студенти и докторанти в унисон с концепцията за учене през целия живот, провеждане на значими научни изследвания и предлагане на конкурентоспособни решения с устойчив икономически и обществен ефект.

За изпълнение на мисията ИУ-Варна полага непрекъснати усилия за:

  • преподаване на учебните дисциплини (в редовна, задочна и дистанционна форма на обучение) в съответствие с водещите европейски образователни стандарти;
  • формиране на необходимите теоретични и практически знания, умения, високо професионално съзнание и богата икономическа култура у своите студенти и докторанти, необходими в динамична социално-икономическа среда;
  • осъществяване на обществено значима изследователска дейност чрез провеждане на пазарно ориентирани изследвания в приоритетни научни области;
  • осигуряване на необходимите условия за професионално развитие и израстване на академичния състав и служителите;
  • установяване и развитие на ползотворни, взаимноизгодни и устойчиви взаимоотношения с партньорите на университета в образователната сфера, бизнеса, публичната администрация и с всички заинтересовани институции в страната и чужбина.

 

ПОЛИТИКА СРЕЩУ ДИСКРИМИНАЦИЯТА

Икономически университет – Варна е решен да поддържа стандартите, които насърчават уважение и зачитане на човешкото достойнство в обучителна и професионална среда. Политика на университета е да поддържа образователната и работна среда, свободна от всякакви форми на дискриминация и тормоз, като се цени и защитава достойнството и неприкосновеността на човешките взаимоотношения. Следвайки Етичния кодекс на ИУ-Варна, гл. 6, ал. 24, всички служители на университета третират студентите и посетителите еднакво и с уважение, независимо от тяхната възраст, етническа принадлежност, пол, сексуална ориентация, религия, социален статус или увреждане.